Полево хидрогеоложко проучване за Хвърчил 2072

Услугите по полево геофизично проучване на подземни води и геоложко проучване на терен в стъпка 1 се извършват чрез създаване на геофизичен и геоложки профил/и (разрез/и) от техник чрез геофизична система (разпространено още като: георадар, геофизичен детектор или скенер). Преди старта на създаване на геофизичен и геоложки профил/и (разрез/и) техника оглежда терена, оразмерява го, определя географското му положение и GPS координати. Прилага ги в софтуер за допълнителни настройкии и сравнение със статистически данни от предни проучвания в района на терена, след което се създава план за разположение на хоризонтални линии, по които ще създаде геофизичен и геоложки профил/и (разрез/и).

След приключване на полевите проучвания и маркирания по терен, техника вписва директно в софтуер данни зададени от него в работния план. Те се изпращат до e-mal адрес на клиента като протокол-разписка за извършване на услуга по полево проучване.

Процес по създаване на разрез в дълбочина чрез точкови снимки по хоризонтална линия на терен.

Точковите снимки се създават по хоризонтална линия чрез забиване на пилони със стъпка от 1 метър (най-често), като дълбочината на тези точкови снимки е предварително избрана за настройка на геофизичната система (От О м до: 100 м, 150 м, 300 м и 500 м).

Терена обект на полево проучване трябва да е с разстителност не по-висока от 20/25 см. Не е възможно пилони да се забиват в скали, цимент и други твърди настилки. Терена може да е терасовиден и с пътеки от твърди настилки. По линията на създаване на профили не трябва да има огради и други препятствия, които биха осуетили създаването им.

След направа на последната точкова снимка по хоризонталната линия (дължина на геофизичния профил), геофизичната система показва на екран - графика и цветна карта (обща цветна снимка на създадените точкови снимки).

Геофизичния профил показва изменението на съпротивлението на подпочвата, както в дълбочина, така и странично по дължина. Широчина зависи от геоложката структура на терена.

Геофизични профили I и II:

Фигури 1:

Графика, по която се определя точка/и за сондиране.

Графиката показваща в случая една подходяща точка за сондиране избрана от геофизината система според твърдостта на подпочвата на терена, която ще се преодолява при сондиране.

Фигури 2:

Цветна карта с ясно отразен водоносен хоризонт в откритата точка за сондиране показана на графиката (фигура 1).

Червената вертикална линия показва, до каква дълбочина трябва да се сондира.

Информация и изводи:

Ще Ви запознаем с два създадени геофизични профила на различни терени в едно и също населено място.

Открита точка за сондиране в случая е 1 (една) и в двата геофизични профила.

Във всеки водоносен слой се съдържа вода така, както и в човешкото тяло (или краставицата), но не навсякъде по терена, и в дълбочина се достигат подземните води с очакване за дълго водочерпане.

По статистика: Затлачването на сондажни кладенци се предизвиква от понижаване на подземните води в дълбочина. В над 95% от тези сондажни кладенци са изградени без извършено предварително хидрогеоложко проучване.

Това се вижда много ясно в откритите точки за сондиране показани на графиките. Забележете, че водоносните хоризонт под тези точки на картите са ясно изразени (погледнете фигурите 2).

Забележете също, че дълбочината на водоносните хоризонти в двете карти на геофизичните профили е различна, а от там и дълбочината на сондиране. За геофизичен профил I в случая е до 46 м, а за геофизичен профил II до 55 м.

В дясно на картата (фигури 2) са разположени цифрови показатели за всеки изразен цветово слой подпочва. Чрез формули с помощта на специализиран софтуер се изчисляват водоносните участъци (слоеве), на база резултатите се определя дълбочинния диапазон, в който трябва да се затръбят филтриращите сондажни тръби.